Безпътица

Додолиън Ланистарк седеше на жребеца си загледан на североизток. На къде да поеме? Зимен Хребет не беше далеч, но мисълта да се представи на Валарис Старк, не му изглеждаше толкова добра. неговият крал можеше и да има нужда от заклет меч, но можеше и да да не погледне с добро око на човек с Ланистърска кръв. "Не правя добро първо впечатление, не може да ми се отрече." Ръката му прокара пръсти през кичурите гарваново черна коса от дясната страна на главата му. "Аз съм колкото Ланистър толкова ...